Васка Емануилова е една от най-известните и продуктивни български жени скулпторки.
Родена е през 1905 г. в село Комщица, Годечко. На 17 години, през 1922 г., тя постъпва в Художествената академия, където нейни преподаватели са проф. Иван Лазаров по скулптура и проф. Цено Тодоров по рисуване. Завършва академията през 1927 г., като до 1931 г. остава да работи там в ателието на проф. Марин Василев. През 1939 г. провежда тримесечна специализация по скулптура в Париж. През 1931 г. Васка Емануилова става съосновател и член на Дружеството на новите художници и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.
Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета Николай Хрелков, художниците Илия Петров, Георги Машев, Борис Елисеев, Васил Стоилов, Стоян Венев и други. Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.
През лятото на 1939 г. в три милионния световен културен център Париж се срещат голяма група български специализанти, т.нар. „българска колония“. Сред тях е и Васка Емануилова. Заедно с Ненко Балкански, Иван Фунев, Илия Бешков, Ангел Вълчанов, Кирил Кръстев, Асен Разцветников, Васил Гачев и много други тя посещава музеи, катедрали, архитектурни паметници в Париж и околностите, в неделните екскурзии разглежда замъците за развитието ѝ като скулптор. Малко преди немската окупация на Париж, Васка Емануилова се връща в България.
Донка Константинова е българска художничка, сестра на големия писател Константин Константинов.
Родена е през 1894 г. в Сливен. Дълго учи живопис от 1909 до 1916 г. в Художествената академия при Цено Тодоров, Стефан Иванов и Иван Мърквичка. От 1916 до 1919 г. специализира в ателиетата на Академията в София, а по-късно 1925 – 1926 г. в Париж. Дългото ѝ обучение е продиктувано от склонността ѝ към самоусъвършенстване. Донка Константинова се включва активно в художествения живот, участвайки в изложбите на Дружеството на жените-художнички, на Южно-българските художници и на Независимите в София. През 1920 г. урежда съвместна изложба с Васил Захариев в Тръпковата галерия, където излага 30 картини, предимно портрети, в които „тя чете душата и се мъчи да я представи в гънките, в краските на лицето“. През 1921 г. е сред участниците в Юбилейната изложба на Художествената академия.
Илюстрира първото издание на „Приказки за тебе“ на своя брат – писателя Константин Константинов. 30-те и 40-те години са най-високата точка в творчеството на художничката. В живописния свят на Донка Константинова присъстват парижките и софийските улици, кафенета, панаири, продавачи на балони и детски играчки. Художничката не се задоволява с изразните средства на символизма и сецесиона, а намира своя модерен художествен език, за да изрази личния си свят и творчески възгледи. Тя създава пейзажи, натюрморти, масло и пастели, автопортрети, интериори, портрети на свои съвременници (Константин Константинов, Людмил Стоянов, Васка Емануилова и други). Заедно с брат си завещават имуществото си на архива и галерията в гр. Сливен.
Донка Константинова е наградена с Дамски кръст – трета степен през 1938 г. Умира през 1973 г. на 78 годишна възраст.
Марина Александровае родена през 1987 г. в София. Завършва бакалавърска и магистърска степен в катедра „Визуални изкуства“ на СУ „Св. Климент Охридски“, където към момента е зачислена като докторант. Работи в различни области – живопис, рисунка, графика, инсталация. Вълнуват я разнообразни форми, материали и изразни средства. Често експериментира и включва в творбите си намерени обекти. Участва в колективни изложби, международни проекти и уъркшопи. Нейни авторски творби са притежание на различни частни и публични колекции в България, Австрия, САЩ.
Защо ТЕ?
И двете художнички живеят и творят в един и същи период от време. Повлияни са от специализацията си в Париж, което оставя характерен отпечатък върху творчеството на голяма група автори от художествения свят. Васка Емануилова и Донка Константинова имат богато и разнообразно творчество, въпреки отражението на западното въздействие върху работата им, те имат изключително силен личен почерк и всяка от тях работи в различни области на изобразителното. Донка се вълнува от портрета и емоцията зад него, а Васка от триизмерния образ на голото тяло.
Те са част от общ културен живот, за което свидетелстват не само писмени източници, но и портретът на Васка Емануилова сътворен от Донка Константинова.
Произведенията включват цитати от вече публикувани произведения на Марина Александрова, Васка Емануилова и Донка Константинова.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Карлово) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.