Дора Кънчева е българска художничка, работила в областта на живописта. Родена е в Стара Загора през 1926 г. Страстта си към изкуството вероятно наследява от баща си – художника Ганю Иванов, който е ученик на проф. Иван Мърквичка. Освен семейната среда, влияние върху развитието на художествения ѝ стил, оказва и приятелството ѝ с художничките Славка Денева и Лика Янко. След завършване на девическата гимназия в Пловдив, Дора започва да изучава живопис в Художествената академия в София в ателието на проф. Дечко Узунов. Завършва Академията през 1951 г. и започва активно да участва в българския художествен живот. През 1963 г. е приета за член на СБХ, а през 1966 г. открива първата си самостоятелна изложба. През 1977 г. е удостоена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ за заслуги към българската култура, а през 2008 г. е удостоена с първата награда „Лика Янко“.
Дора Кънчева е вдъхновена, смела и емоционално изразна. Тя е една ярка, позитивна, лъчезарна и заредена с радост личност. Жена, отдадена изцяло на своята живопис. Нейни картини са притежание на множество галерии и колекции, както у нас, така и по целия свят. Организира над двадесет самостоятелни изложби, участва активно в пленери и общи художествени изложби в България и чужбина. Като главна тема и сюжет, в изкуството ѝ е пейзажът, изобразен смело в празнично цветни гами. Вдъхновение намира в българските селца, скътаните в планински градчета, стари църкви, манастири, рибарски хижи, лодки, цъфнали дървета. Обича светлината, слънцето, динамиката на всеки миг, който се опитва да запечата с експресионистичен рисунък в едрите мазки и контрасти. Естетическото ѝ разбиране е посрещнато и с много критики, но художничката не престава да се изявява като автор и не отстъпва позицията си на художествената сцена.
Умира през 2013 г. на 87 годишна възраст.
Бисерка Петрова е съвременна българска художничка, работеща в областта на живописта и графиката.
Родена е в Горна Оряховица през 1963 г. Учи „Изобразително изкуство – Графика“ във Великотърновски Университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Няколко години по-късно през 1988 г., започва да преподава рисуване, вътрешна архитектура и пластична анатомия в НГПИ „Тревненска школа“. Организира множество самостоятелни изложби. Участва в редица национални и международни изяви, като нейни творби са притежание на частни колекции, галерии у нас и по света. През 2003 г. печели награда за рисунка в 16-то международно биенале на хумора и сатирата в Габрово.
Бисерка Петрова е жена с голямо сърце и душа. Тя е дълбока, земна и широко скроена личност, отдадена на въображението и изкуството си. Своето вдъхновение черпи от детството си, изпълнено с приказки за самодиви, съкровища, народни песни, които пеела с баба си. Инспирира се и от изкуството на Ренесанса, Сюрреализма, както и от редица други течения в изкуството и утвърдени автори.
Изкуството на Бисерка включва различни сюжети от фолклора, приказни герои и обичаи. Майстор е на портрета и човешкия образ. Бисерка изпълва своите картини със символизъм и дълбок подтекст. Картините ѝ са като разкази, визуално прочетени. Друга главна фигура в нейното творчество е жената – българската мома с нейните носии, женската емоция, ежедневие, място в обществото, социалната и семейна роля, майка, пазителка и богиня. Бисерка е от художниците, които влагат сърцето си във всяка картина. Това става ясно от нежността и вниманието, с които изпипва всеки детайл. Майстор на живописта и графиката, разнообразната ѝ естетика напомня на детското въображение – богато, разнообразно и винаги вълнуващо.
Като учител, Бисерка винаги е била отдадена и открита пред своите ученици. Любимка на децата, като една майка – грижовна и сурова когато се налага, тя винаги е успявала да вдъхновява с изкуството си.
Галина Динева е родена през 1993 г. Завършва средно специално образование в НГПИ „Тревненска школа“. Следва в Националната художествена академия в София – бакалавърска степен, специалност „Индустриален дизайн“ и магистърска степен, „Интериорен и екстериорен дизайн“. През 2016 г. започва да преподава Интериорен дизайн в НГПИ „Тревненска школа“. Освен като учител, работи и като графичен и интериорен дизайнер. Участва в разнообразни творчески проекти и изложби. Твори в сферата на живописта, лендарта, рисунката и колажа. Темите, които я вълнуват са свързани с природата и всички нейни нюанси и живот, екологията, естествените материали и използването им в човешкото ежедневие, както и вътрешният свят на човека, неговата сетивност и чувствителност.
Защо ТЕ?
Двете художнички, Бисерка Петрова и Дора Кънчева, помежду си нямат пряка връзка, но не съм и търсила такава. Може би, онова, което ги обединява е, че те са силно отдадени на стила и изкуството си жени, пресъздаващи света с цветна емоция.
Още в първото издание на „познатата Непозната“, исках да представя Бисерка Петрова като своя авторка. Без съмнение това за мен е много важна личност и модел за подражание. Бисерка беше моя класна ръководителка, учител и приятел в нужда. На нея дължа голяма част от развитието си като творец и смятам, че таланта ѝ е останал скрит поради отдадеността си към учителската професия и скромния ѝ дух. Избирайки да я включа в проекта, аз казвам едно огромно „Благодаря ти!“ на тази жена и желая да споделя таланта ѝ с обществеността! До избора си за Дора Кънчева достигнах чрез първата авторка, която представих в „познатата Непозната“ – Славка Денева. Две художнички, близки приятелки с напълно различна творческа реализация. Едната социално изявена личност, активно и открито присъстваща в творческите среди. Другата – скрит талант, който така и не е посмял, приживе да заяви своето присъствие на творческата сцена.
Произведението включва цитати от вече публикувани произведения на Галина Динева, Дора Кънчева и Бисерка Петрова.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Карлово) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.