Мария Костадинова Йосифова, известна като Мара Йосифова, е българска художничка работила предимно в областта на приложното и декоративното изкуство.
Родена е в Казанлък през 1905 г. През 1931 г. завършва приложния отдел на Художествената академия в София при проф. Стефан Баджов. През 1937 г. става член на „Дружеството на новите художници“.
През 1940 г. печели Хумболтова стипендия за изкуство и специализира художествен текстил в Академията за приложни изкуства във Виена до 1943 г. По-късно, през 1954 г., посещава Китай и се запознава с азиатските традиции в художествения текстил.
Художничката има голям принос в развитието на българското текстилно изкуство не само като автор, но и като преподавател в Художествената академия. Удостоена е със званието „Народен художник“ и е носител на орден „Народна Република България“ втора степен.
Умира през 1996 г. на 91 годишна възраст.
Тодорка Йосифова е българска художничка, която работи в областта на приложно-декоративните изкуства.
Родена е в Луковит на 1926 г. Завършва гимназия в родния си град, където по онова време преподавал по философия е бъдещият ѝ съпруг – художникът Йосиф Йосифов. Той открива нейния талант и я насърчава да продължи обучението си в Художествената академия в София.
Тодорка Йосифова се дипломира през 1952 г. със специалност „Сценография“ при проф. Иван Пенков, но нейният творчески път се насочва към художествения текстил. Артистичните ѝ търсения се отличават с оригинални композиции, ярки цветове и контрасти. Тя е автор на десени за текстилната промишленост, ръчно рисувани пана, изпълнени в техника „батик“ и на стенни килими.
Участвала е в много художествени изложби на приложните изкуства в България, както и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина – Индия, Китай, Румъния, Полша, Франция, Кувейт и др. Член е на Съюза на българските художници.
Умира през 1993 г. на 66 годишна възраст.
Красимира Дренска е родена през 1988 г. в Самоков. Завършва „Изобразително изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2012 г., където специализира декоративни изкуства. Понастоящем живее и работи в София. Участва в множество изложби и форуми за изкуство в страната и чужбина. Творчеството ѝ има подчертан декоративен характер и се отличава със смесване на различни материали и техники от живописта, текстилното изкуство, приложните занаяти. Обръща особено внимание на орнамента и фактурата на изобразяваните елементи. Чрез езика на различни знаци и символи творбите ѝ препращат към теми свързани с идентичността, свободата, пътя, вярата и т.н. От 2016 г. е член на СБХ в секция „Текстил“.
Защо ТЕ?
Това, което ме привлече към творбите на тези две художнички, е изключително различният им и контрастиращ подход към чувството за естетика и красота, предадено в картините им. Виолета Масларова твори по такъв нежен и деликатен начин, че човек бива завладян от пръв поглед. Нещо изключително различно от моя собствен стил, нещо, което винаги съм харесвала, но и до ден днешен не съм успяла да овладея и предам в моето изкуство. Тя подтиква зрителя да търси нежността в изграждането на даден образ чрез цвета, предавайки му това специфично чувство на спокойствие и красота. Сидония Атанасова е пълната противоположност. Чрез детайлните си картини тя изгражда уникални картини, разказващи история, като показва изящността на графичното изображение.
Произведенията включват цитати от вече публикувани произведения на Жени Цветкова, Сидония Атанасова и Виолета Масларова.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Карлово) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.