Мара Георгиева е българска художничка, работила в областта на скулптурата.
Родена е в Чирпан през 1905 г. През 1930 г. завършва специалност „Скулптура“ в Художествената академия в София при проф. Марин Василев. Тя е една от основателите на Дружеството на новите художници.
Една от първите работи на авторката е глава-портрет на Васка Емануилова, тази творба изиграва важна роля в нейния творчески път. С нея тя взема участие в Обща художествена изложба и критиката я посреща ласкаво с много статии.
Мара Георгиева се вълнува от живия човешки образ, върху който е отбелязано преживяното. В човешкия образ тя търси да открие несгодите, трудностите или в най-добрия случай – успехите в живота на портретувания. Защото тя добре разбира, че човешкият образ крие в себе си всичко, което говори за истинския характер на човека. За нея натурата е богат извор, от който тя черпи непрестанно, за да обогатява творбите си, след като ги е изчистила от всичко отвлечено, случайно и незначително, което би попречило за целостта на формата и активността на нейния израз. За Мара Георгиева винаги остава важен образът на човека и неговите състояния.
След 9-ти септември Мара Георгиева взема участия в общи проекти, посветени на Съветската армия и на загиналите в борба против фашизма – един от тях е Паметника на Съветската армия в София. Освен в областта на портретната-скулптура Мара Георгиева твори и във фигуралната композиция, теракоти, бюстове-паметници, а също така създава цикъл релефи посветени на Велики майстори на музиката. Дълги години е активен член на Съюза на българските художници, секретар на секция „Скулптура“, изнася доклади, пише статии и е жури на престижни конкурси.
„Разбрах – казва Мара Георгиева, като си спомня ония времена – че онази условност, с която се третираше портретната скулптура от някои наши автори на времето, не можеше да бъде опора за развитието ми. Затова търсех и се учех. Египетската портретна скулптура ми разкриваше силата на формата в нейния абсолютен синтез. Елинските ваятели ми говореха за хармоничната цялост и красота, а скулптурните портрети оставени от Римските времена ме поразяваха с реалистичната си сила на характера, на хора увековечени от камък“.
Умира през 1989 г. на 84 годишна възраст.
Иванка Костуркова, известна като Жана Костуркова е българска художничка, работила предимно в областта на печатната графика, илюстрацията и екслибриса.
Родена е в София през 1927 г. През 1951 г. завършва специалност „Графика“ в Художествената академия в София, в класа на проф. Веселин Стайков. От 1952 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина – Берлин, Будапеща, Букурещ, Варшава, Москва, Мексико, Париж. Тематично творбите ѝ са свързани с българския фолклор, народния бит и пейзажа. През 1959 г. е удостоена със сребърен медал от Съюза на българските художници.
„По своему ненатрапчива и по своему остра и непримирима, Жана съществуваше в своеобразна аура, напомняща поетиката на френските „луди години”, допълнени от ранния български буржоазен хуманизъм и от непристъпност, идваща от немската школа. Популярна като график, оформител и илюстратор, Жана Костуркова бе по-малко позната като живописец. Редките ѝ опити в тази област показват наблюдателност, чувство за стил и оригиналност. Температа, която тя най-вече използваше в живописта, особено точно съответстваше на нейния духовен и визионерски ритъм. Тя не само пресъздаваше, тя се изразяваше чрез ритъма. Един преглед на изкуството на Жана Костуркова ще ни отведе към различни периоди от нашата култура, както и към нейните перипетии, изпитания и полети. Но това изкуство ни отвежда към общества и кръгове, чиито главни характеристики бяха диалогичността, съдържателността и независимостта.
Става дума за изкуството, а и за живота като лабиринт и за светлата нишка, която Жана остави в ръцете ни, за да търсим чрез нея посоките си.“ Димитър Грозданов
Умира през 2010 г. на 82 годишна възраст.
Виолета Апостолова – Летие родена през 1984 г. в Монтана. Живее и твори в София. Работи в областта на фотографията и графиката, където използва както класически техники, така и компютърно-генерирани изображения. Има бакалавърска степен по „Изобразително изкуство“ и специализира „Графика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Завършва магистратура „Семиотика на изобразителното изкуство“ в същия университет, където към момента е докторант в катедра „Визуални изкуства“. Член е на СБХ в секция „Графика и илюстрация“ от 2016 г. Темите, които изследва, са свързани с вярата, границите, изгубените връзки с нас и другите, себетърсенето. Особено внимание в работите си отделя на връзката между текст и образ.
Защо ТЕ?
Избрах тези две авторки, тъй като в творчеството и на двете открих една експресивност и монументалност, дълбочина и разнопосочни търсения. След като се запознах с техните истории, открих и причините за това. Те черпят от живия живот и личните си търсения. Емоционалният подход в работите и на двете авторки резонира с моите лични търсения, не само като художник, но и като ценител на изкуството. Възхищавам се на техния свободен дух и непреклонност.
Работите на Жана Костуркова са изключително разнообразни. От минималистични линогравюри, те преминават в сложни, многофигурни литографии. Тя борави изключително смело с линията и формата, но и с цвета в графиките си.
Мара Георгиева изследва темата за човека. Търси хуманистичния подход в представянето на човека, търси неговото достойнство и успява да го покаже. Темата за майката е заложена в нейното творчество, което я прави интересна за мен, като проучване. Тези вечни теми за човека, неговата душа, неговите достойнства и майката, като даваща живот са теми, които ще останат мои търсения и за в бъдеще.
Произведенията включват цитати от вече публикувани произведения на Виолета Апостолова-Лети, Мара Георгиева и Иванка Костуркова.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Карлово) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.