Невена Ганчева е българска художничка, която работи предимно в областта на пейзажа и портрета.
Родена е през 1897 г. в Русе. Завършва живопис в Художествената академия при проф. Стефан Иванов, проф. Иван Мърквичка и проф. Цено Тодоров. Урежда пет самостоятелни изложби от 1927 до 1938 г. През 1924 г. печели държавна стипендия на Министерството на народното просвещение в отдел „Живопис“ и заминава на 3-годишна специализация по живопис в Рим. Тя е първата жена „художница“ в България, която печели конкурса. Членува в секцията на жените художнички, основана през 1928 г., и в Дружество на жените с висше образование. В края на 20-те участва в групата на Независимите художници.
Умира през 1984 г. на 86 годишна възраст.
Иванка Сокерова е българска художничка – скулптор, керамик, живописец.
Родена е през 1926 г. Завършва Художествената академия в курса на проф. Марко Марков, където изучава скулптура. Още от 12-годишна възраст, след тежко заболяване, се парализира дясната ѝ ръка и до края на живота си работи само с лява ръка. Това не ѝ пречи да създаде стотици релефи и пластики от керамика, както и рисунки и колажи, като в тях съумява да комбинира класически похвати и техники, близки до дадаизма. Високо ерудирана, свободно ползва няколко езика и съответно на тях пише и превежда философия, есета и пр. Последните години живее в бедност, но тогава създава голяма част от колажите, които представляват своеобразни анализи на музиката, киното и актуални социални явления.
Умира през 1993 г. на 67 годишна възраст.
Майа Антова – Майото живее и твори в гр. София. Родена е 1973 г., отраства в любящо семейство на инженери,. От малка има интерес към изкуството и през 2006 г. се дипломира в магистърска степен по „Семиотика на изобразителното изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 г. защитава докторската си дисертация в сферата на дигиталното рисуване. Артистичните ѝ търсения са в сферата на художествената инсталация и пърформанса. В работите и присъстват, както рисунката с туш, така и компютърно-генерираните изображения. В проектите си развива идеята за взаимодействието на дигиталните технологии и човека. Има 7 самостоятелни изложби и множество участия в артистични фестивали и групови изложби в страната и чужбина. От 1998 г. е част от екипа на артистичното сдружение „Изкуство в действие“. Член на СБХ в „Секция 13“. Съосновател на „Център за учене чрез преживяване“.
Защо ТЕ?
Невена Ганчева е първата жена художник, спечелила държавна стипендия за живопис и е личност, успяла да надскочи наложената от артистичните среди позиция на жена-художник в България през 20-те години на миналият век.
Иванка Сокерова е сред малко изследваните имена в България, високо ерудирана, но пренебрегвана и недооценявана. Провокира интереса ми с присъствието си в творческия кръг на семейство Деневи, и по-конкретно в създаването на театър Фукара, който е определян като ранна проява на българския пърформанс. Това е и художествената форма, която изследвам и чрез която реализирам част от творческите си търсения.
Две жени, две личности, активно участващи, видимо или не, в културния живот, всяка по своя си начин, обсебена от света на изкуството и съзидателното творене, непреклонни пред трудностите и препятствията, успели да устоят и да претворят, чрез творчеството си, своята визия за света. Дали все още, подсъзнателно или не, битува мнението, че за художествената стойност на една артистична творба се съди по полов белег? Дали, дори и в днешния 21 век, е преодоляно убеждението, че в художествените практики има определена йерархия и тя трябва да се спазва? Дали тези нагласи имат шанса да се разпаднат и съзнанието ни да се освободи?
Произведенията включват цитати от вече публикувани произведения на Майа Антова-Майото, Невена Ганчева и Иванка Сокерова.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Карлово) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.