Виолета Гривишка–Танева е българска художничка работила в областта на печатната графика, живописта, сценографията, илюстрацията и оформлението на книги.
Родена е в Плевен през 1937 г. През 1962 г. завършва специалност „Графика“ в Художествената академия в София при проф. Евтим Томов. Участва в Общите художествени изложби от 1965 г., както и в представителните изложби на българското изкуство в чужбина. Селектирана и представяна е в множество престижни графични форуми зад граница, сред които Сао Паоло, Париж, Ню Йорк, Берлин, Банска Бистрица и др. На графичен форум в Чехословакия е отличена с награда за гравюра върху дърво.
Изкуството на Виолета Гривишка-Танева е магично, художничката разкрива пред зрителя непреходното, мистичното, духовното, изгражда символично, ритуално пространство. Вдъхновение тя открива в богомилството – тема, която я занимава почти през целия ѝ жизнен път – както и във фолклора, народното творчество, християнството и митологията. Художничката проучва, анализира, синтезира и интерпретира, надгражда и доразвива този духовен свят през призмата на личните си пластични виждания.
Приживе прави 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина. През 2011 г. дарява на ХГ „Илия Бешков“ около 140 творби на темата за богомилството, част от които са представени в кураторска изложба в страната и чужбина. Последната ѝ посмъртна изложба е организирана от СБХ и курирана от Наташа Ноева.
Умира през 2017 г. на 79 годишна възраст.
Йорданка Радева е българска художничка, работила в областта на графиката, рисунката, живописта, а до 1994 г. работи и като моден дизайнер.
Родена е в Пловдив през 1944 г. Тя е дъщеря на художничката Мария Радева. През 1968 г. завършва специалност „Графика“ в Художествената академия в София при проф. Евтим Томов. Членува в Ателието на младия художник, както и в Съюза на българските художници. В началото на 70-те години започва да участва в Общите художествени изложби, по-късно в представителните изложби на българското изкуство в чужбина, както и в редица графични форуми в България, Германия, Италия, Унгария и др. Участва три пъти в пленерите „Звук и цвят“, организирани от Дарик.
През 2009 г. е отличена с награда за цялостен принос от СБХ в изложбата „Графика малък формат“. Прави девет самостоятелни изложби приживе, както и три съвместно с майка си. Посмъртно е проведена нейна изложба в галерия „Сезони“ в София.
Йорданка Радева често търси вдъхновение в природата и в човека, които намират място в нейните графики. Тя изобразява емоцията по ефирен и деликатен начин, далеч от шума и злободневните теми и успява да придаде визуална стойност на абстрактни теми като любовта, съзиданието, хармонията. В основата на нейните графики стоят „откровение и нежност, искреност и спокойствие, топлина и размисъл“.
Умира през 2011 г. на 67 годишна възраст.
Цвета Петровае родена през 1988 г. в Силистра. Завършва „Изобразително изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2012 г., където специализира печатна графика. Понастоящем живее и твори в София. Участва в изложби в страната и чужбина. В областта на графиката демонстрира интерес както към класически, така и към компютърно-генерирани изображения, търси и изследва границата между традиционните и съвременните техники. В концептуален план Цвета изследва проблема за себетърсенето и себеизразяването, за възприемането и опознаването на другия. Тя се занимава още с идеята за сложния женски образ, за паметта и за личния мит.
Защо ТЕ?
На пръв поглед – твърде различни в пластичните си търсения: едната (Виолета Гривишка-Танева) използва мощното звучене на високопечатната гравюра, ясната композиция, изведена до знаковост, силния контраст между черното и бялото; другата (Йорданка Радева) си служи с мекотата на сухата игла и като че ли изплита от множество нишки своите лаконични композиции, деликатна и фина в своите произведения, които въздействат силно със своята светлина.
И разликите са до тук, след това идват приликите – духовните търсения, изобразяването на вечното, непреходното, на човешката истина. За едната тя се крие във философското, в мита, в ритуала, обреда, традицията и символа, а за другата – в емоцията, в чувството, в преживяването. И двете търсещи вечните истини, изобразяващи ги в своите графики, постигнали духовното общуване, което надживява времето.
Произведенията включват цитати от вече публикувани произведения на Цвета Петрова, Виолета Гривишка-Танева и Йорданка Радева.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Карлово) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.