Екатерина Савова-Ненова, Маша Живкова – Узунова и Венцислава Стоянова

Екатерина Савова-Ненова е българска художничка, съпруга на известния художник и скулптор Иван Ненов.

Родена е в София на 13 ноември 1901 г. Започва обучението си в Художествената академия, в класа по живопис на проф. Никола Ганушев и през 1925 г. завършва при проф. Никола Маринов. Една от основателките на Дружеството на жените-художнички, Екатерина Савова-Ненова участва във всички изложби, организирани от него. От началото на 20-те години е член на Дружеството на независимите художници, сред които остава до края на съществуването му. През 30-те години често участва като гост в Общите художествени изложби и на авангардното за времето си Дружество на новите художници. През 1937 г. печели сребърен медал за дамски портрет на Световното изложение в Париж. От 1942 до 1962 г. е преподавателка по рисуване в Института за подготовка на учителки в детските градини в София. От 1943 до 1972 г. тя успява да подготви и покаже няколко самостоятелни изложби.

Нейното предпочитание отива към портретната фигура и натюрморта. В тези два жанра тя умело съчетава своята категоричност в рисунката и изграждането на формата, с вродения си усет за светлина и багра. Портретната фигура, в която тя постига много характер и психологически израз, стои в центъра на нейното творчество, свидетелство за което са забележителните портрети на свои съвременници, които тя създава през годините.

Умира през 1980 г. на 78 годишна възраст.

Маша Владимирова Живкова – Узунова е българска художничка, съпруга на известния художник Дечко Узунов.

Родена е през 1903 г. В периода от 1923 до 1925 г. Маша Живкова специализира в Мюнхенската художествена академия при проф. Хаберман и проф. Барнсон. След като се завръща в София продължава следването си в специалност „Живопис“ при проф. Стефан Иванов в Художествената академия, която завършва през 1929 г. Жени се за Дечко Узунов и двамата се превръщат в една от най-емблематичните художествени двойки в българското изкуство в периода между двете световни войни. Тогава Маша е една от най-ярките представителки на българските жени в сферата на живописта и е смятана от критиката за една от първите художнички модернистки в нашето изкуство.

От 1928 г. Маша Живкова-Узунова представя свои произведения заедно със Секцията на жените художнички към Дружеството на българките с висше образование. През 30-те години става член на дружество „Родно изкуство“, а през 1937 г. за участието си в българския павилион на Световното изложение в Париж Маша Живкова-Узунова получава сребърен медал за живопис.

Създава основно портрети, натюрморти, пейзажи, фигурални композиции с характерна лична атмосфера. За кратко работи и в сферата на детската илюстрация. Умира през 1985 г. на 82 годишна възраст.

Венцислава Стоянова е родена през 1986 г. в София, където живее и работи и в момента. Възпитаник на Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“, София. Завършва „Изобразително изкуство“ и магистратура по „Семиотика и педагогика на изобразителното изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Работи в областта на рисунката, колажа, дигиталната графика и декоративно-абстрактните инсталационни форми. Смесва материали и техники, различни формати и подходи, но остава вярна на своята изразност, която характеризира работата ѝ през последните няколко години. В основата на всичко е линията, рисунката и човешката фигура, в съчетание с текстурата на колажните елементи. В последните години работи задълбочено и с помощта на дигиталните изразни средства.

Защо ТЕ?

Между живота, съдбата и творчеството на тези две художнички има много прилики. Живеят и творят по едно и също време, в един и същи град (София), завършват живопис в Художествената академия, излагат в изложби на едни и същи дружества. И двете художнички участват в българския павилион на Световното изложение в Париж (1937), където и двете получават сребърни медали за живописните си постижения.

Разбира се, не на последно място, и двете са съпруги на едни от най-известните от това време български художници: Маша Живкова споделя живота си с Дечко Узунов, а Екатерина Савова – с Иван Ненов. И двете, обаче, успяват сами да прокарат пътя си в изкуството, и не остават в сянката на съпрузите си, а се превръщат в едни от най-ярките представителки на жените художнички в българската живопис.


Произведенията включват цитати от вече публикувани произведения на Венцислава Стоянова, Екатерина Савова-Ненова и Маша Узунова.

Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Карлово) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.