Султана Суружон е българска художничка, работила в сферата на живопистта, с подчертан интерес към фигуралната композиция и голото тяло.
Родена е през 1900 г. в Нови пазар. Като дете на голямо семейство с усет към изкуството и музиката, тя рано открива своя художествен талант. Завършва Художествената академия през 1927 г. при проф. Цено Тодоров и проф. Харалампи Тачев. От 1931 г. участва в художествения живот в България като е една от най-активните български художнички през 30-те години на ХХ век.
През 1938 г. Султана Суружон заминава за година в Париж, където се присъединява към Дружеството на френските независими художници. Често рисува свои сънароднички, като успява да съчетае в творбите си реалното, индивидуалното и родовото. Сама избира моделите си. Въпреки скромния живот, който води, Султана изпълнява портрет по поръчка само ако моделът отговаря на нейния усет. Тя е член на Дружеството на жените художнички в България и на Дружество „Родно изкуство“.
Султана Суружон е изключително ценена в чужбина, и е една от най-търсените български художнички на световните аукциони, по статистика от последните 10 години. Нейни творби се съхраняват в Националната художествена галерия – София.
Умира през 1961 г. на 57 годишна възраст, в Тел Авив, където живее през последните 8 години от живота си.
Вера Лукова е българска художничка, работила в областта на живописта, рисувайки портрети, натюрморти, пейзажи, фигурални композиции.
Родена е през 1907 г. в Пловдив. През 1930 г. завършва „Живопис“ в Художествената академия при проф. Борис Митов и се озовава като в приказките в един от най-прекрасните периоди за българското изобразително изкуство. Така, през 30-те години на ХХ век тя започва да утвърждава характерния си почерк в изкуиството. Започва творчеството си с портрети на известни хора, множество автопортрети и фигурални композиции от живота на хората. Живописта ù е артистична и модерна, с подчертано женствен и мек колорит. През 40-те години на ХХ век в творчеството ù се засилват нео-класицистичните черти. Малко известно е, че в богата палитра от умения е и оформлението на книги, илюстрации и проекти за сценографски костюми.
Вера Лукова е сред ярките имена на Дружеството на жените художнички в България. За творческите си изяви през 1937 г. тя получава Златен медал на Парижкото изложение, а през 1967 г. – орден „Кирил и Методий“ първа степен.
Умира през 1974 г. на 67 годишна възраст.
Ефросина Стойчева е родена през 1975 г. Работи в сферата на смесените техники, фотографията и инсталациите. Обича да експериментира и променя посоката. Има дългогодишен опит като организатор и доброволец към различни културни и социални каузи (PRODUCT Фестивал за съвременно изкуство-Варна, Водна Кула Арт Фест, Каритас София). Обича да рециклира и да организира образователни работилници с такава цел, вдъхновена от участието си в “Drap Art” Барселона (2011). Организира редица арт занимания за общуване с изкуството и изследва нов модел на свободно рисуване, под името „Изкуство, носещо радост“ – @BeArtJoy. В момента завършва специалност „Арт терапия“ в НБУ и изследва процеса на работа с групи жени.
Защо ТЕ?
Всяка една от тях носи творческата женска енергия и смелостта. Избрах тези две творчески личности, защото ме вдъхновяват с техния силно индивидуален творчески почерк и експериментиране с живописните техники. Вера Лукова живописва като мокро фреско, с малко цветови гами и силна изразителна линия, на места с изстъргване на боята до прозрачност. А Султана Суружон първо рисува с четка, и получава тоналностите чрез смесване на боите с пръсти. И двете търсят в портретите си човешкото и опознаването на реалността, но с ефирен колорит и финес. За мен те са олицетворение на смела и независима личност, която активно участва в художествения и културен живот и същевременно защитава своите творчески търсения.
Произведенията включват цитати от вече публикувани произведения на Ефросина Стойчева, Вера Лукова и Султана Суружон.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Карлово) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.