Магда Абазова e българска художничка – едно от най-значимите имена в абстрактната ни живопис от втората половина на 20. в. Автор е и на множество пейзажи, портрети, натюрморти и илюстрации.
Родена е през 1923 г. в София. През 1948 г. завършва Художествената академия, специалност „Живопис“ при проф. Дечко Узунов. След това работи като художник в списанията „Септемврийче“, „Български писател“, „Септември“ и редица детски издания. Освен това пише поезия и свири на цигулка. Тя е нежна, емоционална, диалогична, но същевременно и откривател и експериментатор.
Магда Абазова е наричана „аристократа на българската живопис“. Пренасяйки европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство, тя участва в поставянето на основите на неомодернизма в България и неговите тенденции.
Отличена е с редица награди: награда за живопис „Захарий Зограф“; награда за цялостно творчество на СБХ; орден „Св. св. Кирил и Методий“ трета степен.
Нейни творби са представяни в Общи художествени изложби, изложби на жените художнички, изложби в Полша, Сирия, Турция, Франция, Норвегия, Бахамските острови, Китай и др.
В последната ѝ изложба в галерия „Сезони“ през 2011 г. са събрани произведения, обединени под мотото „Живопис през годините…“ по повод нейния 85-годишен юбилей. Тя е обзор на етапите в нейното творчество и представя картини – пейзажи, натюрморти, портрети и абстрактни композиции.
Умира през 2011 г. на 88 години.
Ефросина Стойчева е родена през 1975 г. Работи в сферата на смесените техники, фотографията и инсталациите. Обича да експериментира и променя посоката. Има дългогодишен опит като организатор и доброволец към различни културни и социални каузи (PRODUCT Фестивал за съвременно изкуство-Варна, Водна Кула Арт Фест, Каритас София). Обича да рециклира и да организира образователни работилници с такава цел, вдъхновена от участието си в “Drap Art” Барселона (2011). Организира редица арт занимания за общуване с изкуството и изследва нов модел на свободно рисуване, под името „Изкуство, носещо радост“ – @BeArtJoy. В момента завършва специалност „Арт терапия“ в НБУ и изследва процеса на работа с групи жени.
Защо тя?
„Абстракцията за мен дава свобода. Живописта за мен не е разказ, а изказ. Тя не разказва случки, събития, сюжети. Тя изказва състояния, настроения, преживявания. В единия случай неин обект е светът извън нас, а в другия – светът в нас. Аз не противопоставям двата подхода, само ги разграничавам.“
Магда Абазова
Наричат я загадъчната Магда. Това определено ме привлече когато разглеждах творбите ѝ. Тя успява да запази своето лично пространство, духовната си свобода и независимост, заради което много пъти е нехаресвана или отхвърляна. Преминава през търсенията на модерното изкуство, като ги пречупва през призмата на своя емоционален и пластичен опит. Затова остава неповторима и съвременна.
Разнообразието в нейните търсения ми дава цялостен поглед върху една богата душевно личност, която борави добре както с външния, така с вътрешния си свят. Така пътувам с нея.
Творбите ѝ са спонтанни. Формите, които изобразява са издължени, с подчертана изящност и изтънченост. В цветовете си е пестелива, но има специфична палитра. Портретите ѝ са със запомнящо се присъствие. Тя достига до създаването на образи с много малко описателност, но носещи много информация. Картините ѝ съчетават пластичност, сдържаност и естетика. „Обичам всички мои картини“ – казва Магда на една от самостоятелните експозиция в галерия „Артеа“ („Август в изкуството“, Варна, 2001) в интервюто на Елена Владова.
Произведението включва цитати от вече публикувани произведения на Магда Абазова и от вече публикувани произведения на Ефросина Стойчева.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. София) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.