Милка Пейкова и Красимира Дренска

Милка Пейкова е българска художничка, работила в различни полета на визуалните изкуства – живопис, приложно-декоративни изкуства, приложна графика. Съпруга е на известния български живописец Георги Ковачев – Гришата, с който имат дълъг личен и творчески път. 

Родена е през 1919 г. в с. Павел, област Велико Търново. Израства в бедно семейство. Завършва девическа гимназия в гр. Русе, след което заминава за София и започва да работи като машинописка, касиерка, помощник счетоводител в книжарница „Чипеви“ (1938). През 1948 г. завършва Художествената академия с живопис в класа на проф. Дечко Узунов.

Милка Пейкова има особен принос в развитието на портретния жанр в живописта като създава над 180 портрета на изтъкнати българи като Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Радой Ралин, Мария Столарова, Георги Павлов – Павлето, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова и др. Постиженията ѝ в тях се изразяват в уловените представи за физическата и душевна природа на моделите в съчетание с допълнителни композиционни елементи – стихове или цитати от творчеството им, които дооформят подходящата атмосфера. Резултатът са нови живописно-пластични стойности, неприсъщи за портретуването по това време – т. нар. според изкуствоведа Кирил Кръстев „портретни картини“. 

Друг важен момент в творчеството на художничката са заниманията ѝ с художествения шрифт. Школовката на Борис Ангелушев – основоположник на книгооформлението в България, както и дългогодишният ѝ професионален опит в редица печатни издания като списания „Космос“, „Жената днес“, „Лада“, „Проблеми на изкуството“ формират интереса на Милка Пейкова към старобългарския и старославянския шрифт. Тя иска да го обнови и въвлече в заглавия на книги и книжна украса, пощенски марки, поздравителни картички, монументални надписи и др. Така създава няколко украсни и наборни шрифта, най-успешният, от които е гротеск „Гримил“, създаден в съавторство със съпруга ѝ през 1961 г. (името на шрифта съчетава първите срички на малките им имена). Повлияна от любовта си към шрифта Милка Пейкова превръща буквите в основни художествени образи и в своята живопис, като създава първите в България „шрифтови картини“. 

Още едно важно творческо постижение на художничката са „декоративните ѝ текстилни картини“, съчетаващи изящни и приложни пластични категории, изпълнени с фолклорно съдържание и орнаменти. 

Милка Пейкова излага свои работи както в България, така и в чужбина – Москва, Прага, Лайпциг, Будапеща, Париж, Лондон, Бон, Анкара, Алжир и др. Особено впечатление прави с няколко платна, с които е включена в българския павилион на световното „Експо – 70“ в Осака на обща тема „Прогрес и хармония“. Те се отличават с образно асоцииране, постигнато чрез свободни графични символи и мотиви, отразяващи духа и атмосферата на изложението.

Милка Пейкова е и носител на престижни български и международни награди, сред които: сребърен медал на международн изложба в Лайпциг (1959); награди за оформление на книги в София (1963, 1964, 1965, 1967, 1970); награди за шрифт в София (1962, 1968, 1970); награда „Борис Ангелушев“ (1979); награди за живопис (1968, 1975, 1983); звание „Заслужил художник“ (1978); награда за цялостно творчество на фонд „ПИБ“ (1996); награда от Министерството на културата за 24 май (2009). Притежава орден „Червено знаме на труда“ и двукратно е удостоена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен.

Милка Пейкова има няколко самостоятелни изложби, както и няколко съвместни със съпруга си. В тях са представени живописни платна, гоблени, шрифтови табла, шрифтови картини, авторски шрифтове. Последните две са показани в столичната галерия „Райко Алексиев“ през 2005 и 2011 г. Последната е озаглавена „Нашето слънце своя път измина“. По това време художничката вече е на 92 г. и се грижи за съпруга си, който е болен от алцхаймер. На изложбата и в последвалите след нея интервюта в медии, Милка Пейкова споделя тревогите си относно съдбата на творчеството ѝ и това на Гришата. Тогава тя представя и книгата си „Дните предишни“, в която разказва за себе си и за забележителните срещи по време на житейския ѝ път. 

Въпреки съвместната им работа Милка Пейкова и Георги Ковачев не се повлияват един от друг и всеки от тях успява да запази индивидуалния си творчески почерк. Двамата са съществена част в творческия столичен елит от близкото минало и въпреки традиционно доминиращата роля на мъжа в един творчески екип, Милка Пейкова успява да остане извън сянката на съпруга си и да остави трайна следа в българското изобразително изкуство.

 Милка Пейкова умира през 2016 г. на 96 годишна възраст.

Красимира Дренска е родена през 1988 г. в Самоков. Завършва „Изобразително изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2012 г., където специализира декоративни изкуства. Понастоящем живее и работи в София. Участва в множество изложби и форуми за изкуство в страната и чужбина. Творчеството ѝ има подчертан декоративен характер и се отличава със смесване на различни материали и техники от живописта, текстилното изкуство, приложните занаяти. Обръща особено внимание на орнамента и фактурата на изобразяваните елементи. Чрез езика на различни знаци и символи творбите ѝ препращат към теми свързани с идентичността, свободата, пътя, вярата и т.н. От 2016 г. е член  на СБХ в секция „Текстил“.

Защо тя?

Милка Пейкова е доказал се и заслужил художник. Родена в бедно семейство на село, тя успява да извърви нелекия път към успеха със завидна упоритост, трудолюбие и всеотдайност към вътрешната си творческа потребност. Това, както и всестранно развитото ѝ творчество, ме впечатляват силно. Хибридният ѝ подход и размиването на границите между различните видове изобразително изкуство, експериментирането в непознати изобразителни полета, интегрирането на нетрадиционни композиционни елементи в традиционни жанрове и техники е смело и достойно за признание. Това смесване на изящно и приложно, традиционно и иновативно е нещо, което ме вълнува и мен като автор. Затова творчеството на  Милка Пейкова е вдъхновение за мен не само заради визуалните му достойнства, но и заради смисловите послания, които носи – силно асоциативни, знакови, емоционални, лични…

Произведението включва цитати от вече публикувани произведения на Милка Пейкова и от вече публикувани произведения на Красимира Дренска.

Красимира Дренска – Милка Пейкова

Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. София) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.