Цветана Щилянова е българска художничка, една от любимците на царското семейство преди 9 септември 1944 г. Нейното творчество остава малко известно за българската публика. Тя работи предимно в портретния жанр като творбите ѝ се отличават с търсене на душевното състояние на модела.
Родена е през 1903 г. в град Казанлък. Едва четиринадесетгодишна постъпва в Държавното рисувално училище, където учи в ателието на проф. Цено Тодоров (1917-1922). През 1925 г. продължава следването си по живопис във вече преименуваната Държавна художествена академия, при проф. Димитър Гюдженов.
Специализира четири години в Париж (1929-1933), където посвещава голяма част от времето си на музея „Лувър“ и изучава живописта на старите майстори като прави копия на творби от Холбайн, Рембранд, Халс и Рубенс. Тези години във френската столица са изключително важни за творческото ѝ развитие. Там окончателно се събират двете ѝ големи пристрастия – пастелът и портретът, които по-късно определят нейното място в българската живопис. Участието ѝ в Пролетния салон в Гран Пале (1933) ѝ носи голям успех – забелязана е от редица френски колекционери и галеристи, които откупуват много нейни творби.
След завръщането си в България се отдава на свободна практика. Тя е една от малкото жени художнички от междувоенния период, към чието творчество има много голям интерес от страна на по-заможните среди в тогавашното общество. Това, до голяма степен, се дължи на личните ѝ контакти с царската фамилия.
От 1933 г. участва редовно в изложбите на дружество „Съвременно изкуство“ и на жените художнички. Има четири самостоятелни изложби и участва в Общите художествени изложби на СБХ.
Майстор е на пастелния портрет, като посвещава таланта си на портретите на близки и приятели, които създава с особена мисъл и чувствителност. Често в портретие и автопортретите ѝ няма никакъв реквизит или илюзия за пространство, а само откровеното усещане за модела. Намира за всеки конкретен модел най-подходящата поза, светлина, колорит и чрез тях моделира лицето, в което въплъщава психологическия си анализ за личността на портретувания. Рисува и маслени творби, предимно натюрморти с цветя, а оставя и стотици рисунки – копия на картини от стари майстори от колекциите на Лувъра и Музея в Лил.
Цветана Щилянова изповядва дъновисткото учение, което дава отражение в творчеството ѝ. Работата ѝ в царския двор ѝ носи известни привилегии до 1944 г., но след промените, близостта ѝ с царското семейство води до резервирано отношение на официалната критика към нейното изкуство. Тя се оттегля от художествените изяви, като продължава да рисува само портрети на свои близки. Следствие на живота и работата ѝ в Париж, за съжаление тя остава в страни от художествения живот у нас. Голяма част от творчеството ѝ е откупено от френски колекционери и галеристи, а творбите ѝ са рядкост в България.
Умира през 1994 г. в София, на 90 години, напълно забравена.
Венцислава Стоянова е родена през 1986 г. в София, където живее и работи и в момента. Възпитаник на Национална гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“, София. Завършва „Изобразително изкуство“ и магистратура по „Семиотика и педагогика на изобразителното изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Работи в областта на рисунката, колажа, дигиталната графика и декоративно-абстрактните инсталационни форми. Смесва материали и техники, различни формати и подходи, но остава вярна на своята изразност, която характеризира работата ѝ през последните няколко години. В основата на всичко е линията, рисунката и човешката фигура, в съчетание с текстурата на колажните елементи. В последните години работи задълбочено и с помощта на дигиталните изразни средства.
Защо тя?
Първото, което ми направи впечатление в творчеството на Цветана Щилянова е огромното количество рисунки, които е правила – толкова живи, майсторски изпълнени, с богата и игрива линия. Това е нещо, което винаги ме е вълнувало като артист, защото рисунката играе огромна роля и в моето творчество. В рисунките, а също и в портретите на Цветана Щилянова, проличава невероятно майсторство на истински рисувач, което върви ръка за ръка със стремеж към портретна прилика и същевременно изобразяване на душевното състояние на модела.
Друг много интересен за мен момент беше свързан с живота на художничката и факта, че преди и след 1944 г. е имала съвсем различна позиция в обществото. Политическите и обществените промени са повлияли толкова силно на тази художничка, и въпреки това е успяла да запази своеобразния си стил и почерк и да създаде впечатляващо количество прекрасни произведения на изкуството. Фактът, че днес нейното творчество е почти непознато, ме провокира още повече да избера именно нея.
Произведението включва цитати от вече публикувани произведения на Цветана Щилянова и от вече публикувани произведения на Венцислава Стоянова.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. София) частично се финансира с подкрепа на „Фонд научни изследвания“ на СУ “Св. Климент Охридски”.