Елена Карамихайлова е родена в Шумен през 1875 г. в семейство на просветени и будни българи. Завършва Робърт колеж в Цариград през 1895 г. и заминава за Виена. През 1906 г. завършва Дамската академия по изобразителни изкуства в Мюнхен при проф. Анжело Янг, специалност „Живопис“. Въпреки новите тенденции, тя продължава да твори в стила на импресионизма, не само заради темперамента ѝ, но и заради желанието ѝ да рисува на открито. Когато се завръща в България (1910), Карамихайлова става член на наскоро създаденото дружество „Съвременно изкуство“. През 1920 г. става една от основателките на дружество „Родно изкуство“ и взема участие в организираните от него изложби. По време на Първата световна война, тя прекарва голяма част от времето си в с. Земен, където рисува местните жители и се отдава на една нова тема в творчеството си – майчинството. Удостоена е с орден „За граждански заслуги“.
Ефросина Стойчева е родена през 1975 г. Работи в сферата на смесените техники, фотографията и инсталациите. Обича да експериментира и променя посоката. Има дългогодишен опит като организатор и доброволец към различни културни и социални каузи (PRODUCT Фестивал за съвременно изкуство-Варна, Водна Кула Арт Фест, Каритас София). Обича да рециклира и да организира образователни работилници с такава цел, вдъхновена от участието си в “Drap Art” Барселона (2011). Организира редица арт занимания за общуване с изкуството и изследва нов модел на свободно рисуване, под името „Изкуство, носещо радост“ – @BeArtJoy. В момента завършва специалност „Арт терапия“ в НБУ и изследва процеса на работа с групи жени.
Днес градската галерия в Шумен носи името на Елена Карамихайлова, а в дома на семейството в София в момента се помещава Съюзът на архитектите в България (ул. „Кракра” № 11, София). Умира през 1961 г. на 85 години.
Защо тя?
Вдъхновяваща за мен е нейната женска ненатрапчива природа – рисувала е тихо и неуморно. Същевременно е участвала активно и в културния живот, което мисля, е невероятен творчески баланс. Нейните портрети, пропити с дълбок психологизъм са пример за мен, разкриващ невероятно умение за пресъздаване едновременно на образ и състояние на чувствата. Лично аз се вълнувам от темите в изкуството ѝ. То оставя в мен въпроси за съзидателността на жената и природата като едно цяло, за пъстрата енергия на търсения майчин образ и творчеството, за ангелите и ренесансовия идеализъм, за общуването с нейната духовност, която усещаме и днес.
Произведението включва цитати от вече публикувани произведения на Елена Карамихайлова и от вече публикувани произведения на Ефросина Стойчева.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Трявна) частично се финансира с подкрепата на Български фонд за жените. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.