Евангелия Грабова, по-известна като Лика Янко, е родена в София през 1928 г. в семейството на албански преселници. Учи в Държавната художествена академия в София до 1953 г. в ателиетата на проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Заради репресията и цензурата на тоталитарния режим по това време, Лика Янко започва да се занимава с илюстрации на книги, корици и поздравителни картички, но не спира да рисува маслени портрети и пейзажи. Експресивните ѝ деформации и ярки багри обаче предизвикват негативен отзвук. Използването на нетрадиционни материали в специфичното живописване на художничката прави творчеството ѝ прекалено провокативно и „твърде модерно“. Първата ѝ самостоятелна изложба (1967) е свалена няколко дни след откриването, защото не е в „духа на съвременното реалистично изкуство“. Лика се оттегля от българската художествена сцена, но продължава да твори. Породило силен интерес в дипломатическите кръгове, нейното изкуство излиза зад граница в средата на 70-те години. През 80-те и 90-те Лика се завръща в София с няколко самостоятелни изложби, в които основната тема е християнството, а пластичната техника – колажът. Умира през 2001 г. на 73 години.
Красимира Дренска е родена през 1988 г. в Самоков. Завършва „Изобразително изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2012 г., където специализира декоративни изкуства. Понастоящем живее и работи в София. Участва в множество изложби и форуми за изкуство в страната и чужбина. Творчеството ѝ има подчертан декоративен характер и се отличава със смесване на различни материали и техники от живописта, текстилното изкуство, приложните занаяти. Обръща особено внимание на орнамента и фактурата на изобразяваните елементи. Чрез езика на различни знаци и символи творбите ѝ препращат към теми свързани с идентичността, свободата, пътя, вярата и т.н. От 2016 г. е член на СБХ в секция „Текстил“.
Защо тя?
Произведенията на Лика Янко са отражение на разбиранията ми за това, какво е изкуство. Дълбоките духовни послания на нейните работи, съчетани със стремежа към декоративност, стилизация и условност на натурата, ме вдъхновяват в творческите ми търсения. Инспирирам се от художествения ѝ език. Типичните за нея подходи от колажа, смесване на разнородни материали, специфична фактурна пластичност, са изразните средства, към които се стремя и се опитвам да интерпретирам по свой личен начин.
Произведението включва цитати от вече публикувани произведения на Лика Янко и от вече публикувани произведения на Красимира Дренска.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Трявна) частично се финансира с подкрепата на Български фонд за жените. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.