Таня Владова е родена през 1941 г. в София. Завършва Художествената академия в София през 1960 г. Същата година е приета за редовен студент в Академията за изящни изкуства в Прага, Чехословакия. Учи в школата по живопис при проф. Карсел Соучек и завършва специалност „Графика“. През 1966 г. открива първата си и единствена самостоятелна изложба в София с 42 работи. Участва в 53 изложби в България с над 120 творби, както и в колективни изложби в Киев, Тунис, Берлин, Прага, Мексико, Индия, Алжир, САЩ. Удостоена е с награди в национални и международни форуми за графика.
„Художникът обича детайлите – онези скъпи за него неща, с които той отразява своите влияния като съвременник на всичко, което го заобикаля и от което може да създаде произведение (…) Ако кажа сега, че ще създам произведение от първата си среща, че ще хвана онова неуловимо, когато е все още в пространството на желанията и непребродния лабиринт на колебания и съмнения в творческия успех, ще съм уверена, че то ще бъде точният израз на вълненията ми – че съм хванала пътищата на вдъхновението в рамката на празния лист… Не зная!“ Таня Владова. Умира през 1990 г. на 49 години.
Виолета Апостолова – Лети е родена през 1984 г. в Монтана. Живее и твори в София. Работи в областта на фотографията и графиката, където използва както класически техники, така и компютърно-генерирани изображения. Има бакалавърска степен по „Изобразително изкуство“ и специализира „Графика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Завършва магистратура „Семиотика на изобразителното изкуство“ в същия университет, където към момента е докторант в катедра „Визуални изкуства“. Член е на СБХ в секция „Графика и илюстрация“ от 2016 г. Темите, които изследва, са свързани с вярата, границите, изгубените връзки с нас и другите, себетърсенето. Особено внимание в работите си отделя на връзката между текст и образ.
Защо тя?
Този цитат, отнасящ се за Таня Владова, отразява всички мои търсения и стремежи в живота, не само като творец, но и като човек.
„У Таня Владова художественият образ е въпрос ням, понякога мъчителен и неизменно отправен към другите. Художникът се ражда, за да запита. Не е негова вината, ако влага в този въпрос убедителността на чувството и въображението, а не изкусната техника на пресметнатите доводи. И нравствеността на подобно отношение към пластическия проблем се крие в това, че изкуството, родено от усилието за съпричастност, предполага уважение, бихме казали дори пиетет към способността на човека да общува, да разбира, да се вслушва, да се вглежда внимателно, да знае цената и на мълчанието и на думите. (…) Таня Владова – тя калява у нас мъдростта, че можем да мислим и да чувстваме едновременно.“
Розалина Пепеланова
Произведението включва цитати от вече публикувани произведения на Таня Владова и от вече публикувани произведения на Виолета Апостолова-Лети.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Трявна) частично се финансира с подкрепата на Български фонд за жените. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.