Бинка Вазова е родена през 1909 г. в семейството на голямата художничка и общественичка Елисавета Консулова-Вазова и журналиста и дипломат Борис Вазов. Отраства в интелектуална среда на личности значими за обществения и културния живот на България. От ранна възраст се запознава с колекциите на някои от най-големите европейски музеи. Завършва Художествената академия в Прага, после Пражката академия и през 1934 г. специализира в ателието на проф. Жак Белтран в Париж. В творчеството ѝ присъстват многобройни рисунки; гравюри, изпълнени в техниката дърворез; илюстрации за детски книжки; десетки пощенски картички и екслибриси, които разгръщат потенциала ѝ на „широко скроен художник, свободно и без комплекси изразяващ себе си“. В ретроспективна изложба по случай 95-ата ѝ годишнина, в Националната художествена галерия, се показват над 200 произведения, проследяващи целия ѝ дълъг творчески път. Умира в София през 2007 г. на 98 години.
Майа Антова – Майото живее и твори в гр. София. Родена е през 1973 г. и отраства в любящо семейство на инженери, в обичайната за социалистическа България среда. От малка има интерес към изкуството и през 2006 г. се дипломира в магистърска степен по „Семиотика на изобразителното изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 г. защитава докторската си дисертация в сферата на дигиталното рисуване. Артистичните ѝ търсения са в сферата на художествената инсталация и пърформанса. Често работите ѝ включват видео арт и авторска музика. Демонстрира интерес към рисунката с туш и компютърно-генерираните изображения. Интересува от развитието на дигиталните технологии и как те си кореспондират с човека. Концептуален момент в работите ѝ са културни, социални, духовни и физически напластявания. От 1998 г. е част от екипа на артистичното сдружение „Изкуство в действие“. Член на СБХ в „Секция 13“. Съосновател на „Център за учене чрез преживяване“.
Защо тя?
Избрах нея, защото много си приличаме, но и много се различаваме. Тя е график, а аз не съм. Тя расте в среда на видни интелектуалци, а аз съм отгледана от любящи софийски инженери. И двете обичаме свободата – в решенията, в изказа, в избора си. По това си приличаме и колкото повече опознавам живота ѝ, толкова повече тя ме вдъхновява и мотивира, да продължавам да създавам, заради радостта от самото творене.
Тя казваше: „Не знам кое повече обичам: да рисувам ли, да пътувам, или да пиша“.
Аз казвам: „Не знам кое повече обичам: да рисувам ли, да пътувам, или да снимам“.
Произведението включва цитати от вече публикувани произведения на Бинка Вазова и от вече публикувани произведения на Майа Антова-Майото.
Реализацията в градска среда на това издание на проекта (в гр. Трявна) частично се финансира с подкрепата на Български фонд за жените. Проектът не отразява становището на БФЖ и БФЖ не носи отговорност за него.